Облагането на доставка на услуга с получател лице, установено на територията на страна извън рамките на Европейския съюз, зависи на от мястото на изпълнение.

   Коректното определяне на мястото на изпълнение при доставката на услуги е в зависимост от това дали получателят им е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

   Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга,когато получателят е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или обектът, от който се предоставят услугите. При липса на място на установяване на независимата икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика т.е. в случай, че доставчика е от България и съответно за мястото на изпълнениена услугата се счита България. В тези случай сделките са облагаеми според ЗДДС и участват при определянето на облагамия оборот за регистрация по ДДС.

   Трябва да се обърне внимание обаче, че в ал.5 на същия чл.21 е регламентирано различно правило когато получателят отново е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз, Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, ако доставяните услуги са следните:

– предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер;

– рекламни услуги;

– услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер;

– обработка на данни или предоставяне на информация;

– банкови, финансови, осигурителни, застрахователни и презастрахователни услуги с изключение на отдаването под наем на сейфове;

– осигуряване на персонал;

– отдаване под наем на движими вещи с изключение на всички видове превозни средства

   Това означава, че дори лицето да е данъчно незадължено от страна извън ЕС, ако доставчика му предоставя горе изброените услуги, то място на изпълнение е в страната на получателя и в този случай на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС не следва да се начислява от доставчика, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната.

    В чл.21, ал.2 пък са регламентирани случаите, в които получателят по доставките е данъчно задължено лице. Според нормативните текстове ако клиентът, на когото са предоставени услугите, е данъчно задължено лице, то мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където същият е установил независимата си икономическа дейност (или съответно постоянен обект, на който е предоставена услугата, ако той е различен от мястото на установяване на дейността).

    Въпреки че в ЗДДС и правилника за прилагането му не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице, в Регламент за изпълнение (ЕС)282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. (задължителен и пряко приложим във всички държави-членки) са разписани начините, по които следва той да се удостовери.

   Когато получателят на услуги е лице, установено извън територията на Европейската общност, в чл.18, ал.3 на Раздел IV „Място на доставка на услуги“, Подраздел I „Статут на получателя“ от цитирания по-горе Регламент, са фиксирани две хипотези, при които може да се счита, че контрагентът е със статут на данъчно задължено лице, освен ако не е налична информация за противното.

– В първия случай доказателство може да бъде удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, което да потвърждава, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 85/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г.

-Във вторият случай такова удостоверение липсва. При такъв вариант получателят може да се третира като данъчно задължено лице, ако:
а)разполага с идентификационен номер по ДДС, или подобен номер, изпълняващ същата функция, издаден от държавата по установяване на получателя и използван за идентифициране на данъчно задълженото лице; или
б)разполага с всяко друго доказателство за това, че неговия клиент е данъчно задължено лице, като извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

    След като бъде изяснен статутът на получателя на съответните услуги и в случай, че той може да се приеме за данъчно задължено лице, то тогава като място на изпълнение на доставката съобразно разпоредбите на чл.21, ал.2 от ЗДДС ще бъде определена територията на страната, където е установен клиентът. На основание чл.86, ал.3 от ЗДДС, в тази хипотеза данък върху добавената стойност не следва да се начислява от доставчика, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната.

     Във фактурата за доставката на услугите като основание за неначисляване на данъка следва да се посочи текста „обратно начисляване – чл.86, ал.3 във вр. с 21, ал.2 от ЗДДС“, а стойността на данъчната основа по доставката следва да намери отражение в кл.18 на справката – декларация за съответния данъчен период.

    Ако клиентът, получил услугите, не представи документ, удостоверяващ статута му на данъчно задължено лице, то той ще трябва да бъде третиран като данъчно незадължено лице.