За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура“ е дефинирано в т. 34 на § l от ДР на ЗКПО. Като такива могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда – в които се влючват организирано хранене , в това число и ваучерите за храна. Тези придобивки трябва да бъдат предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ, т.е.
-
с решение на общото събрание на работниците и служителите или от ръководството на предприятието,
-
при условие, че придобивките са достъпни за всички работници и служители,и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
-
не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Съгласно чл. 209, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО, не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ в размер до 80 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
-
договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
-
към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
-
ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;
Ваучерите за храна за социална придобивка, която поради своето естество – свързана с храненето, предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни).
Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвържат с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск,
В хипотезата, когато ваучерите за храна се предоставят на всички служители, в т.ч. и на лицата, които трайно отсъстват от работа, във връзка с временна неработоспособност и майчинство, изискването за общодостъпност също не е нарушено.
Когато обаче се възприеме смесен подход за предоставяне на ваучери за храна ( например 60 лв. месечно за служителите, които ползват дългосрочен отпуск и 80 лв. месечно за всички останали служители), следва да се има предвид, че предоставянето на придобивката в различен размер представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, което от своя страна изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба. В този случай предоставените от работодателя ваучери за храна носят белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в ЗДДФЛ.
Едно от условията, за да бъде определен даден разход като социален е социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите) или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието. От тази формулировка става ясно, че за целите на ЗКПО са налице две равнопоставени възможности за предоставяне на социални придобивки.
Във връзка с гореизложеното, когато редът за предоставяне на ваучерите е определен от ръководството на предприятието при разписани ясни критерии, изискването на закона е спазено и направените от работодателят разходи могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО. Когато средствата за сметка на социалните разходи са предоставени под формата на ваучери за храна, стойността им е до 80 лв. месечно и са изпълнени условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО, те ще попаднат в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ и върху тях не се дължат осигурителни вноски. В случаите, в които изплатените средства са в размер над 80 лв. месечно, същите излизат извън необлагаемите по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО социални разходи и върху разликата над 80 лв. се дължат задължителните осигурителни вноски.