В становището на първо място се изяснява какво се разбира под търговски обект при електронна търговия.
Това може да бъде както магазин, така и офис, склад, друго помещение или част от него, в което е създадена организация за управлението и реализацията на тази дейност от гледна точка на човешки и материални ресурси – например мястото, където се приемат заявки, обработват се поръчките, организира се транспорта, обработват се рекламации на клиенти и т.н.
В определени случаи, предвид специфична организация на дейността или с оглед съвременни бизнес или технологични решения, определянето като търговски обект на дадено физическо място би могло да бъде изключително трудно или невъзможно. В такава хипотеза, ако критериите за определяне на дадено физическо място като търговски обект са неприложими, следва да се приеме, че търговският обект е мястото, от което търговецът управлява дейността си -адресът на управление по смисъла на чл. 12 от ТЗ.
Изрично се уточнява, че търговския обект не е мястото, където се намира технологията, която поддържа уебсайта, или мястото, на което уебсайтът е достъпен, а мястото, където търговецът извършва в значителна степен на постоянност, икономическата си дейност.
Предвид това, при осъществяване на вътреобщностна дистанционна продажба на стока, обичайно за търговски обект се счита физическото място, управлявано (стопанисвано) от доставчика, от което е извършена съответната продажба.
На второ място се посочват, кои са начините на плащане, които изискват издаването на фискален бон.
1. Плащане с банкова кредитна и дебитна карта чрез виртуален ПОС терминал.
При извършване на плащане по продажба на стока чрез банкова кредитна или дебитна карта, задълженото лице е длъжно да регистрира продажбата чрез издаване на фискален бон от фискално устройство или на системен бон от ИАСУТД. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.
2.Плащане посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги.
Доставчик на платежни услуги е:
а) банка, съгласно Закона за кредитните институции;
б) платежна институция по смисъла на ЗПУПС, оперираща на територията на страната, която има сметка в банка на територията на страната или държава членка на ЕС;
в) дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, опериращо на територията на страната като платежна институция.
Обичайно, при извършване на платежни услуги, системите за електронни плащания на доставчици на платежни услуги предоставят възможност за повече от един начин на плащане. Най-често плащанията от клиента могат да се извършват чрез неговата банкова дебитна или кредитна карта, или чрез неговата платежна сметка чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача.
С оглед на това, когато задължено лице извършва продажби, плащанията по които се извършват чрез дебитни или кредитни карти през система за електронни плащания на доставчик на платежни услуги, е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискален/системен бон.
В случай че се извършват продажби на стоки или услуги, плащането, по които клиентът извършва чрез прехвърляне на парични средства от своята платежна сметка (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача, не е налице задължение за регистриране и отчитане на тези продажби чрез издаване на фискална касова бележка.
В случай че задълженото лице няма информация за това как клиентът е извършил плащането, е допустимо и не представлява нарушение на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. двата вида плащания, направени чрез системите за електронни плащания, да се регистрират и отчитат с издаване на фискален бон, при наличие на надеждна одитна следа в счетоводството на предприятието. В този случай с оглед недопускане на двойно отчитане на едно и също плащане по продажба е необходимо задълженото лице да предприеме действия за коректното отразяване на плащанията по тези продажби в счетоводните си регистри.
3. Плащане в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката от куриер чрез използване на услугата „Наложен платеж“:
По смисъла на §1, т. 12 от ЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, я превежда по банкова сметка или я изплаща в брой на подателя. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, в случая е без значение, тъй като определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща за стоката от получателя ѝ – в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.
В случая при доставка на стока чрез използване на услугата „наложен платеж“, при която плащането от страна на клиента се извършва в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка.
На трето място се изяснява кои плащания не изискват издаването на фискален бон
– внасяне на пари в наличност по платежна сметка;
– кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС;
-
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на ЗПУ, като в този случай търговецът има задължение да предостави на клиента хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба №Н-18/2006 г.
И след тези изчерпателни пояснения се стига до начина на регистриране и отчитанена вътреобщностна дистанционна продажба на стока по чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., когато продажбите се извършват от търговски обект на територията на Република България.
Когато лицето извършва вътреобщностни дистанционни продажби на стоки и не се начислява български ДДС, тези продажби следва да се отнасят в данъчна група „А“ с размера на платената от клиента сума. В допълнение, разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. задължава лицата, използващи фискални устройства, да програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите, отнасящи се към данъчна група „А“. За улеснение на лицата е възможно продажбите, които се извършват на данъчно незадължени лица в други държави-членки, да се отнасят в един департамент с примерно обобщено наименование „СТОКИ ЗА ЕС“ или „ВОДП (вътреобщностни дистанционни продажби) на стоки“, като наименованията на видовете стоки/услуги, отпечатвани на фискалния бон, включват и наименованието на департамента. Предвид това, ако лицето извършва и други продажби на стоки в България, които следва да отнася към данъчна група „А“, същите ще могат ясно да се разграничат от продажбите на данъчно незадължени лица в други държави членки. При възприемане на такъв подход за отчитане на продажбите, в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отбелязва общата сума на продажбите, отнесени в този департамент, като част от общия оборот на лицето. От друга страна, лесно ще може да се извърши съпоставка на отчетените обороти чрез фискалното устройство при продажби на данъчно незадължени лица в други държави членки с отразените в електронния регистър, който лицето води по държави. Следва да се има предвид, че във фискалните устройства всички регистрирани и натрупвани суми се изразяват в левове и стотинки (чл. 26, ал. 3 от наредбата).
И накрая се дава възможност и тук за алтернативен начин за регистриране и отчитане на продажбите извършвани през електронен магазин, чрез издаване на документ за регистриране на продажбите, който не е издаден от фискално устройство, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:
1. софтуерът за управление на продажбите, отговаря на изискванията по чл. 52с от наредбата; и
2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.
В този случай е необходимо лице, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в членове 51о – 52у от Наредба № Н-18/2006 г.
В случай че задълженото лице няма информация за това как клиентът е извършил плащането, т.е. дали с банкова кредитна или дебитна карта или чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на клиента (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача, е допустимо и не представлява нарушение на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. двата вида плащания, направени чрез системите за електронни плащания, да се регистрират и отчитат чрез издаване на документ за регистриране на продажбата по чл. 52о от наредбата, при наличие на надеждна одитна следа в счетоводството на предприятието. В този случай, с оглед недопускане на двойно отчитане на едно и също плащане по продажба, е необходимо задълженото лице да предприеме действия за коректното отразяване на плащанията по тези продажби в счетоводните си регистри.